-->

22 август 2014 г.

За ALS и хейтърите

От сега искам да кажа, че този пост е от онези спонтанни #rant постове, в които избълвам сто думи в секунда и хората ме обвиняват в крайности. Поста е провокация, слагам хора под общ знаменател и ругая, може да има хора на моето мнение, може и да има такива с точно обратното. 

Напоследък, освен ако не сте живели под земята все някак ви се е мернал ALS Ice Bucket Challenge. Това предизвикателство вдигна много шум покрай заболяване, наречено Амиотрофична латерална склероза.. за което почти никой не беше чувал, освен ако не се е сблъскал лично с болестта (иосвен може би някои фенове на физиката *wink*). Освен шум, хиляди видеа на обикновени хора и известни личности, подкрепа и хейт, то събра милиони долари за болест, която явно не е била изгодна на фармацефтичните компании за рисърч и евентуално създаване на лекарство (не знам, може и да не е така). Все тая!

Онзи ден пуснах статус във фейсбук, който гласеше "Във фейсбук има три типа хора. Ентусиасти, хейтъри на ентусиастите и хейтъри на хейтъри на ентусиастите." Веднага след спама с такива видеа излязоха и наяве хейтърите, които обвиниха 'ентусиастите' в грешни подбуди, неразбиране на болестта, идеята, предизвикателството и т.н., в хабенето на питейна вода и ресурси, в защитаване на някаква болест, която явно е по-недостойна и маловажна от нечия друга болест и т.н. Което може би е така, но .. кое е лошото в това - колкото повече видеа, толкова повече awareness, колкото повече съпричастност - толкова повече разбиране.

Хората сме се взели за богове и всичко, което правим в интернет е да съдим това, което споделят другите, живота, избора, интересите, хобитата им и т.н. След цялото това ..съдене, излязоха хайтърите, на хейтърите на ентусиастите. Хората като мен. Хората, които може би не са правили предизвикателството, но са върли защитници на правото на всеки да прави каквото си иска. Поредните лицемери. Тоест, съдейки твоето мнение ще ти обяснявам, че ти нямаш право да съдиш мнението на някой друг. Какъв е моя принос в цялата ситуация ли? Никаква - глас в пустиня.. явно.

Реших да хейтвам тук, хората които хейтят видеата за ALS, но 'толерират' безкрайните тъпи картинки с мотивационни цитати, които всеки ден заливат таймлайна им. Да хейтвам всеки който някога каже, че ALS предизвикателството е загуба на ресурса на питейна вода, но след това отиват да си измият чиниите, колата, гъза с 6 такива кофи, защото Африка много страда от това явно. Деца умират всеки ден, хората тръгнали да се поливат с кофи. Лицемери, пуу! Мислете за Африка! Какво правите вие за Африка със сериозните проблеми, а сте тръгнали да подкрепяте няколко стотин американци с двуетажни къщи? Пфу!
Хората явно страдат в тази прословута Африка, но аз пък тогава ви предизвиквам да пратите кофа с вода там, добри самаряни.

Освен ако се чувствате достатъчно уверени, че никога не сте пропилели и един литър вода в живота си, тъпите ви хейт съобщения са просто лицемерие. Отидете и дарете някой лев за Африка тогава, а не за ALS, иначе правите дори по-малко от всеки друг 'ентусиаст' с кофа с лед в ръце, вместо да се оплаквате колко са облагодетелствани някои хора за сметка на други. Проблема на човека Х, не е по-маловажен от проблема на човека У, кои сме ние да сме съдници и да решаваме кой какво заслужава в този живот?
Не понасям хора, които все сравняват глобалните проблеми с някакъв друг, явно по-маловажен въпрос. "Кво сте тръгнали да се вълнувате от Биг Брадър и да правите сцени, докато в .. Ирак умират хора?".. примерно. Ем дай всички да тръгнем да ревем и да не спим от притеснение за всички невинни хора умиращи по света. Нали така? Това ли е начина?

Преди да се изкажете с лошо на гърба на някой страдащ, дори по най-маловажната причина се замислете. Замислете се какво ВИЕ сте сторили за да направите света по-добро място. Първо погледнете себе си, a след това съдете.

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

21 август 2014 г.

Веги за 6 месеца!

През януари тази година, направих пост за 50те неща, които искам да направя, който старателно вече започнах да зачерквам *proud*. Номер 46 беше "Да не ям месо за 6 месеца". Е, честито! Днес се навършват точно 6 месеца откакто на 21ви февруари реших да спра да ям месо за да изпълня и тази точка. 

Picture source
Причините?
  • Исках да предизвиквам себе си.
  • Исках да изживея този .."лайфстайл".
Може би доста криви причини, не смятам себе си за природозащитник или върл активист за животните, защото като се замисля.. нищо никога не съм направила в тази насока, освен малка подкрепа за Animal Rescue Sofia с инициативата покрай календарите и един ден като доброволец в резерват за диви животни в Чехия. Преди съм си говорила с приятели, че не може да си 'защитник' на нечии права, като споделяш картинки на нещастни животни във фейсбук със хипи призиви, докато си част от това консуматорско общество.. някак не върви. Не съм фен на вегетарианската пропаганда с филмите/снимки на одрани животни с цел да те умили и да ти насади вина, че си представител на човешкия вид. Естествено не съм 'за' кожите и насилието върху когото и да е било и няма да участвам в нещо такова, но честно казано - аз съм егоист, винаги съм била много по-активна в защитата на човешките/гражданските права, но това е друга тема. Просто не искам да бъда разбрана на криво и да излезе все едно "Като не искаш да участваш в страданието на животните, за какво си месоядна по принцип?" Не смятам да се защитавам или оправдавам, всеки живее живота си според неговите стандарти и разбирания, винаги съм подкрепяла вегетарианците и правото им на избор (както и обратното).

Обзор?
  • За мен беше много лесно да спра да ям месо, защото по принцип не съм голям почитател на месото и от малка го отделям от чинията си. Също така почти не готвя вкъщи неща с месо, въпреки че съм израстнала в семейство на върли месоядни.
  • Никой не ме е конфронтирал или едва ли не обвинявал, нападал, разпитвал прекалено защо не ям месо. За тези шест месеца разбраха само семейството ми, 5-6 от най-близките ми приятели и 3 колежки. Никой друг.
Повечето вегетарианци с които съм говорила са често нападани от някой заради житейския си избор. При мен това не се случи. Никъде не съм обявявала публично, че не ям месо, когато съм излизала с хора, била на гости или някъде, където се е предлагало месо съм избягвала темата с "не ми се яде такова" или "ще хапна само от картофите/салатата/гарнитурата". Никой не ме попита защо. На никой не казах "вегетарианка съм", просто защото .. не съм, пък и не смятам, че трябва да го обявявам на някого. Според мен това, че не ям месо е като факта, че не ям сладки неща, тиква, доста видове ядки и др. - ирелевантно за другите около мен. 

Правя този пост защото съм горда, че успешно задрасках още една точка от 50те неща, защото доказах на себе си, че да си вегетарианец не е толкова ужасно колкото хората го описват, също така разбрах, че можеш да го направиш така, че никой да не те съди за това, което си.. и хората, които са ти истински близки и приятели, никога няма да се усъмнят в правотата на решението ти...За мен беше доста по-криво да се лишавам от баничка, докато постех за 3 месеца преди 1-2 години.

Заключение?
Вегетарианец няма да остана, защото винаги съм била на принципа, че ако ми се дояде нещо никога няма да се огранича насила, това беше и единственото условие за тези 6 месеца - ако чак толкова ми се прояде месо - ще ям и ще обявя експеримента за неуспешен, не се водя от морални принципи, че да се лишавам доброволно от нещо за което .. жадувам.
Наясно съм, че да си вегетарианец е много повече от това да симпатизираш на заколени животинки и докато си правих рисърч за вегетарианството попаднах на това видео, което мисля да започна да спазвам от тук насетне. Пича общо взето описва всичко друго, което искам да споделя в този пост. Според мен това е идеалния вариант за хора, които не са подбудени напълно от морални и етични принципи при вземане на решение за ежедневното си меню, а просто искат да живеят по-здравословно, по-дълго, с по-чиста съвест и не дължат обяснение на никого.


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

20 август 2014 г.

Блог гост: Ивелина от Frichic

Днес на гости ми е една от най-любимите ми блогърки, а именно Ивелина, която не веднъж се е доказвала като един от най-успешните и креативни блогъри у нас (пък и по света). Нещото, което ме провокира да и задам въпросите беше супер непреодолимото чувство да имам част от нейния блог в моя блог, хаха. Тя беше един от първите български блогъри, които започнах да следя и дори си пазя кратка кореспонденция с нея в пощата ми от 2010г., когато фенгърлсвах една камара време след като получих отговор на моите "О, ти си вдъхновение, прекрасна си, от къде си взе това и онова!?" Тя беше виновника за пръв път да си купя нещо от Zara, да започна по успешно да превръщам моя рок в.. шик :D Стига с интрото, ето и кратките въпроси, които и зададох (заедно с нейните отговори, хех) старах се да не питам най-тривиалните неща, но просто .. това успях да сътворя с помощта на Мери

Как започна всичко около Frichic как се реши да създадеш моден блог? Беше ли вдъхновена от други блогове, думи на приятели или просто те връхлетя един ден?
Преди близо 7 години, докато търсех снимки на новата колекция на H&M, попаднах на един блог. По това време този феномен тъкмо се зараждаше. От линк на линк, пред мен се разплете тази много специфична и положителна общност, където всички се познаваха виртуално и общуваха свободно, вдъхновяваха се и се насърчаваха взаимно. След известно време надничане, реших и аз да създам блог.

Как една пънкарка процъфтя като една от най-стилните и влиятелни блогъри в страниците на Vouge?
По-скоро рок шик *смее се* Vogue правеха списък на най-добрите блогове из целия свят. В този момент явно аз съм се справяла най-добре, защото една сутрин получих имейл от тях с разрешение да публикуват снимката ми.


Кога разбра, че всъщност блога жъне истински успех, имаше ли момент в който си каза „Уау!”?
Блогът винаги ме изненадва, провокира и предизвиква. Публикацията във Vogue беше може би първото голямо признание. Следваха още низ от събития, но и до днес, когато си отворя пощата, мога да открия нещо, което да ме въодушеви. За мен успеха е свободата да имам хоби, което да ми позволява да правя това, което аз искам.


Определяш себе си като „пристрастена към онлайн пазаруването”, как се справяш с изкушението? Водиш ли се по някакви правила в пазаруването?
За мен онлайн пазаруването е вече инстинкт, толкова дълго го практикувам *смее се* Обикновено си съставям точна картина, как искам да изглежда гардероба ми през следващия сезон и постепенно си набавям съответните неща. Така излишните и емоционални покупки са сведени до минимум.

Изглежда успяваш да постигнеш завиден минимализъм вкъщи, a къде е стаята с хаоса и купчината мръсни дрехи и ненужни вещи?
В миналото, хахаха. С такава любов, старателност и девешки перфекционизъм подреждам сега, че някои хора не могат да ме познаят. Купчина може да стане с чистото пране, поради липса на време, и се застоява в големия ми гардероб в спалнята. Но в момента, в който не мога да си намеря нещо, всичко трябва да си отиде на мястото. А ненужните неща се разпродават. Ако нещо не се вписва в обстановката или не съм го носила през съответния сезон, значи трябва да си намери нов дом.


Има ли определен тип дрехи, които винаги си харесвала, но поради някаква причина не носиш?
Обикновено, ако не подхождат на фигурата ми.

Какви са твоите съвети за момичетата, които ги е страх да експериментират с мода заради притеснения относно тялото си?
За всяка фигура има интересни комбинации, които могат да се пробват. Моят съвет е да разглеждат сайтове за стрийтмода и блогове за идеи и с много експерименти да открият моделите, цветовете и материите, които работят за тях.


Вълнуваш ли се от ‘модата този сезон’ или по-скоро гледаш голямата картинка на стила?
Вълнувам се до степен, когато се приближава до моя стил т.е. дали ще има избор от „моите артикули“ по магазините или дали мога да добавя елемент, който ми допада и подхожда. Вече съм на етап, в който не променям гардероба си тотално за един сезон.

През годините в блога ти се вижда как често внасяш все по-нови неща в гардероба си и стила ти се променя, все пак липсват ли ти определени отминали времена на личния ти стил или определени дрехи, аксесоари?
Най-ценните ми неща все още ги пазя, дори и да не ги нося. При мен сантиментът идва от мястото или случката по време на покупката т.е. емоцията, която я съпътства.


Модния свят е свързан с много блясък, богатство и лукс, може ли да бъдеш модерен и забелязан в този свят, ако имаш малко пари?
Смятам, че масата от добре изглеждащите хора са тези с ограничен бюджет. Когато ресурсите са ограничени, човек извлича максимума от тях, влага повече креативност и мисъл.

Със сигурност срещаш зяпачи по улицата, според теб какво минава в главите на хората, когато те видят?
Хахаха, до степен, че хората, с които съм са много възмутени. Но за това, какво си мислят, трябва тях да питаме.


Би ли искала да живееш в някое отминало десетилетие заради стила и модата тогава.. или по-скоро искаш да си в бъдещето?
О, аз винаги витая някъде м/у настоящето и бъдещето. Предпочитам да съм изненада от това, което предстои, въпреки че непознатото е малко страшничко. Това усещане ме държи в добра форма.

Коя е най-старата и износена дреха в гардероба ти в момента?
Първият ми чифт ботуши над коляното – сива кожа, токът е много ожулен, но все още ги обожавам и нося!

Какъв съвет би дала на младите модни блогъри?
Да не се захващат с типичния моден блог! Това е вече нещо в миналото. Да открият това, което ги прави различни и което им е страст и никога да не подражават на някой друг.

Всички снимки са взети от frichic

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

17 август 2014 г.

Животът напоследък ..

Picture source
Тези дни се чувствам прекалено спокойна, a последния месец беше доста странен.. защото се чувствах много променена, много не на себе си, а дори не знам дали по хубав начин. Имах моменти на тотално щастие и екстравертност, излизане, събиране, комуникиране, запознаване с нови хора, опитване на нови и различни неща. После имах моменти в които се чувствах много .. духовна, дори някак свръх чувствителна, сензорна, дори казах на някой, че все едно съм в някакъв странен PMS, в който всяко докосване е ..преживяване. Сякаш ми се пишеше повече, за минимално време прочетох няколко книги, попивах от света, обръщах шот след шот от живота. После естествено дойде онова типично мое състояние (в което съм сега) на неебателност (сори за думата), спокойствие, дори някаква странна ..летаргия и нихилизъм, усетих се как започнах да се отнасям и с хората покрай мен така, доста нечувствително и малко грозно. 

Сякаш не мога да намеря себе си тези дни.
Става нещо, но не се ..случва. 
Гах, дори не знам от къде ми дойде идеята за този пост, адски е объркано.
Започнах да пиша по адски много теми, но мислите ми изпреварват пръстите и не мога да вляза в релси, случва ли ви се това?

Все тая, днес страницата на блога във фейсбук става на 1 годинка! Йей, а преди няколко дена и събрах 1,000 лайка и ме връхлетяха толкова много спомени от .. преди да започна да пиша тук редовно, за мислите ми тогава, как Нина ми върна страстта към това местенце, което беше започнало да хваща прах.. за което съм и адски благодарна. Благодаря на всички, които четете това и сте всяко +1 в моя живот.
Знам, че често пиша и казвам адските тъпотии, импулсивно вземам кардинални решения и какво ли още не, но .. това съм си аз. Радвам се, че ме търпите все още.

Онзи ден при мен пристигна така дълго желания 45mm обектив и силно се надявам да успея да правя все по-хубави снимки за блога (пък и не само), йей и за това. Също така си боядисах косата синя, може би сте разбрали, малко се вижда в новия OOTD пост, странно е, за пръв път променям цвета на косата си в такива мащаби и доста се стресирам от отсъствието на черната си коса, но пък синьото не е много светло и май стои готино, вие как мислите? Хаха, оох, лайф. Това ми е първия подобен пост, ще се помъча да не са много чести :D 

Ай джъст нийдед ту шеър, ю ноу.! Тенкс!
P.S. нямаме топла вода. Мизерия </3

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

13 август 2014 г.

OOTD: Coven in Wonderland

Тази неделя беше един прекрасен ден, защото се видях с няколко от моите най-любими блогърки, пихме кафе, говорихме си, забавлявахме се и не на последно място се снимахме. С моята любима Мирсеа се наговаряме да снимаме общ outfit of the day пост от сто години и се радвам, че най-накрая успяхме да го осъществим (пък и мина година от последния ни опит за нещо подобно) Наговорихме се да сме вещици и се отдадохме на снимки. Кали засне голяма част от тях, за което и благодаря!



- Виж ми новите обувки
- Ама, моите и те са нови!
Убуу, айде! И на двете са ни нови!
Шапка: H&M
Потник: Primark
Шорти: H&M
Чанта: New Yorker
Боти: BooHoo


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER